Сгушено сред маслинови дръвчета край кристалните води на Егейско море, това градче все още е недокоснато от западния туризъм. Айвалък е любим семеен курорт на турците.
Климат:
Климатът позволява да се почива през цялото лято. Вечер откъм морето подухва хладен бриз, а влажността на въздуха не е голяма както в популярните южни плажове на Анталия и Мармарис. Това е и един от най-зелените курорти в Турция. Има два милиона маслинови дръвчета и е може би най-голямата маслинова градина в света. Производството на зехтин е основен поминък. Зиме над тесните улички надвисва димът от фабриките за олио, а ароматът на маслини насища въздуха на десетки километри.
Разположение:
Всичко това прави градчето любимо не само на турците от средна ръка, но и на елита в страната. В закътаните, потънали в зеленина заливчета прекрасни вили са си построили милиардери и политици.
Градът се намира точно между Троя и Пергамон, а само на час път с ферибот е красивият гръцки остров Лесбос. Тук е люлката на цивилизацията, в която са обичали, воювали, пирували и страдали героите на Омир и древногръцките богове. Айвалък пази красотата на античното си минало, а из улиците му кипи ориенталски живот. Гръцкото население в града запазва правото си да го населява и по време на Османската империя. Позволено е само на няколко турски чиновници да живеят в гръцката общност.
История:
Селището запазва дълго време и гръцкото си име - Кидония. В края на XVIII век получава статут на самоуправляващ се гръцки град в рамките на Османската империя. Кидония забогатява много от добив на маслини, производство на кожи и търговия. Заради това консулства отварят Германия, Франция, Холандия.
Безгрижният живот обаче секва през 1821 г. Тогава Айвалък е разрушен в гръцката освободителна война. Той не успява да възвърне стария си блясък дори и след пълното му възстановяване. През 1922 г. Гърция и Турция правят размяна на население. Гърците от Айвалък се преселват на Лесбос, а турската общност там заема мястото им в Айвалък. И до днес в курорта може да се чуе гръцка реч, най-вече на островчето Кунда, прочуто с отличните си рибни ресторанти.
По улиците звучи и босненска реч, тъй като в тази част през 1908 г. са се заселили бежанци от Босна и Санджак.
Забележителности:
Една от забележителностите на курорта са километричните му плажове с фин пясък и кристалночиста вода, която не се помрачава и за секунда от вълни. Най-добрият плаж по цялото северно егейско крайбрежие е Саримсаклъ (Чесновият плаж). По крайбрежната алея към него може да се види цялото някогашно великолепие.
Десетки вили и палати в неокласически стил се издигат сред маслиновите насаждения, а в по-закътаните заливи личат постройките на някогашните гръцки манастири.
Някои от бившите черкви се използват като джамии и затова са добре запазени.
Саатлъ Джами - построена от гърците като църква с името Агиос Янис ,тя е превърната в джамия след 1928 г. Църквата е почти запазена в първоначалния си вид, като турците единствено добавили слой мазилка върху фреските на вътрешните стени и минаре. На турски името й означава "джамията с часовника", имайки предвид часовника, разположен на една от нейните кули.
Остров Кунда си заслужава да се види - до него се стига по дига, дълга няколко километра, или с лодка. Тук да хапнат риба идват богаташи от цяла Турция, но една вечеря е по джоба на всеки.
Също по дига се стига и до друга забележителност - Шейтан софра. “Дяволската маса” е на възвишение, от което се открива прекрасна гледка към морето и Айвалък. Името си местността дължи на легенда, според която гонен от потеря грък успял така да нагости душманите си, че те забравили да го арестуват. Заради хитростта му нарекли хълма Софрата на дявола. Друга легенда пък твърди, че тук сатаната е стъпил в скалите и е оставил отпечатък. Следа от крак действително може да се види в един от каменните склонове. В нея туристите хвърлят монети, за да им изпълни дяволът едно желание.
Пергамон е на 50 км от Айвалък. Древният град всъщност е почти изцяло изнесен в Берлин, но пак има какво да се види. На 333 м високия връх над града се издига акропол и все още могат да се обиколят руините на амфитеатъра, дворецът и да се види къде е бил Тронът на Зевс - едно от 7-те чудеса на древността.
Не толкова монументална, но все пак интересна е Троя, която също е на час път с кола от Айвалък. Учудващо малка и напълно разграбена, тя оставя доста на фантазията на посетителите и на спомените им от "Илиада".
Айвалък и околността предлагат много възможности за пазаруване. В Пергамон се тъкат едни отнай-красивите ориенталски килими, а във всички градове и села по крайбрежието се продават бижута от полускъпоценни камъни. Задължително е да си вземете зехтин от Айвалък. Той има славата на най-доброто олио в света.
Островът на сиренето Лесбос. Лесбос се свързва най-вече с името на древногръцката поетеса Сафо и нейните еротични предпочитания към жените. Всъщност почти неизвестно е, че оригиналното овче сирене “Фета”, което се продава в целия ЕС, се произвежда на този остров. До Лесбос се стига за около час с ферибот от Айвалък.
о. Джунда (наричан още о.Алибей) - най-големият и важен от Айвалъшките острови. Той е свързан посредством мост с о.Лале, който от своя страна е свързан с Айвалък на сушата, Построен през 60-те години на XX в., това е най-старият и единствен оцелял мост в Турция, който свързва суша, разделена от проток. На о.Джунда са разположени много църкви и манастири, най- известна от които е църквата Таксиярхис (интериорът е украсен с мрамор, има релефи, описващи живота на Исус Христос). Островът е известен и със своите рибни ресторанти, които са наредени един до друг на крайбрежната алея.