Несебър

Град Несебър се намира в Югоизточна България, на 34 км от Бургас и е в съседство с един от най-големите български курорти Слънчев Бряг. Градът е един от най-древните градове в Европа и е възникнал преди повече от 3200 години. Полуостровът на Несебър - древният град Месабрия, наречен през късното средновековие Месемврия и по-късно Несебър, е населен преди хилядолетия, в края на бронзовата ера. Старите траки го наричали Мелсабрия, което означава "град на Мелса", легендарният основател на селището. Месабрия има две удобни пристанища - южно и северно, където и до днес се намират множество останки от древни плавателни съдове. В края на 6 век пр. н. е. пристигат първите гръцки заселници - по произход дорийци. Градът постепенно се разраства, построени са храмове, училище и театър. Месабрия започва да сече собствени монети около 440 година пр. н. е., приблизително оттогава са сечени и първите златни монети. Градът има добри търговски отношения с полисите на Черно и Егейско море и Средиземноморието. Находки, свидетелстващи за богатия икономически, културен и духовен живот от този период са изложени в археологическия музей в града. През 72 г. пр. н. е. градът е завзет без никаква съпротива от римляните. След кратка окупация, през 1 век градът става част от Pимската империя. Месемврия, както е наречен тогава, със своите непокътнати крепостни стени и големи обществени сгради, продължава да сече собствени бронзови монети и остава важен търговски и културен център на черноморското крайбрежие на римска Тракия. Градът за пръв път става част от българската държава през 812 година, когато хан Крум го щурмува и завладява, и славяни и българи се заселват тук. Несебър, както славяните нарекли града, остава в български ръце за дълъг период, по време на царуването на цар Симеон Велики.
След почти 40 години византийско владичество, Несебър отново влиза в пределите на българската държава през 1304 г. по времето на цар Теодор Светослав. Градът претърпява голям разцвет по времето на цар Иван Александър. През 1366 г. градът е превзет от рицарите на граф Амедео ди Савоя и по-късно е преотстъпен на византийския император.
Градът е нападнат от турците за пръв път през 1396 г. Окончателното му падане в ръцете на отоманската империя става през 1453 г., заедно със столицата Константинопол.
През годините на османско владичество икономическият и културният живот не секват. Построени са църкви, изписвани са икони. Пристанището на Несебър продължава да бъде главен външно-търговски център на Черно море. Някои от манастирите и метосите около Несебър просъществуват чак до 18-19 век. Запазени са много къщи от периода на Възраждането - типични представители на черноморската архитектура, като и много вятърни мелници, обществени бани и чешми.
Богатото културно-историческо наследство и многобройните регионални, национални и международни прояви от всички жанрове на културния живот правят Несебър важен културен център, където симбиозата от минало и настояще пленява хилядите мултинационални гости на града.
Всички културни мероприятия се провеждат под логото "Несебърска панорама". Освен многобройните фестивали и празненства, най-добрите български певци и музиканти изнасят концерти в Несебър. Несебърските художници организират изложби в новата художествена галерия два пъти месечно.
Несебърският полуостров е дълъг само 850 м и широк едва 350 м. Старият град, разположен на полуострова, е обявен за архитектурно-исторически резерват с национално значение с постановление на Министерския съвет от 18 юли 1956 г. Заради уникалните си природни дадености и добре запазените паметници от различни исторически епохи на Седмата сесия на Комитета за Световно наследство в гр. Флоренция през 1983 г. Старият град на Несебър е включен в Списъка на паметниците на Световното културно наследство. За вековната история на Несебър свидетелстват множеството археологически находки. Голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей в началото на полуострова. В залите му е проследено съществуването на града в тракийската и елинската епоха, във времената на Рим и Византия, както и на българската държава. Според легендите през вековете в Несебър имало 40 църкви. Понастоящем има данни за 23 от тях на територията на полуострова. Заради многобройните, добре запазени и впечатляващи християнски храмове, особено от периода XIIIXIV в., градът е наричан от наши и чужди изследователи „българската Равена“. Несебър е прочут с църквите си, строени през Средовековието. На територията на Стария град, на площ по-малка от 3000 кв. м, има цели седем храма, изградени в рамките на четири столетия - между XI и XIV в. Два от тях – „Св. Спас” и „Св. Стефан”, са превърнати в музеи. Повече за историята и развитието на селището туристите могат да научат в Археологическия музей, където се съхнаняват находките, открити при археологически разкопки. Следите от минали исторически епохи са навсякъде, но до наши дни се е запазила единствено Западната крепостна стена с портата, която е отбранявала града откъм сушата. Голяма част от къщите в старата част на Несебър са от епохата на Възраждането (XVIII-XIX в.). В една от тях - къщата на Москояни, е разположена експозицията на Етнографския музей.
От периода ХІ - ХІІІ в. е църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия. По план църквата представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли. Изографисана е през 1599 г., в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Църквата не е действаща и е превърната в музеен обект. Намира се в близост до амфитеатъра на Несебър.
В близост до нея се намира недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от ХІV в. Храмът е пострадал сериозно от земетресение през 1913 г., а днес е обект със свободен достъп. През 1964 г. получава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
В центъра на Стария Несебър се намира един от най-добре запазените храмове от Средновековието - църквата „Христос Пантократор”Храмът е строен през ХІІІ - ХІV в. и има правоъгълна форма. Обявен е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г.
Друга църква музеен обект е храмът „Свети Спас”. Тази църква е строена през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин. През ХVІІ век е изографисана, а в пода й дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега е изложена в Археологическия музей в града. Храмът е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник през 1964 г.
Разхождайки се из Несебър, туристите могат да видят и останки от ранновизантийски терми (бани). Те са строени през VІ в., а до края на VІІІ в. са били използвани според основното си предназначение, след което са преустроени и се използват за жилищни и стопански нужди. В непосредствена близост до тях се намира друга църква - „Света Параскева”. Строена е през ХІІІ - ХІV в. и има изключително интересна архитектура. Централната църква на някогашна Месемврия носи името на Св. София, така както е било и в столицата на Византия Константинопол. Наричана е още Старата митрополия. Дължината на храма е 25,50 метра, отвътре е бил измазан с хоросан и обрисуван със стенописи, а целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Базиликата е била изградена в края на V и началото на VІ век. Сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век. В близост до нея при разкопки през 1968 г. е открита църквата „Свети Димитър“, от която са запазени стълбовете, поддържали купола на храма.
Според различни предания в Несебър е имало около 40 църкви, а днес има данни за 23 от тях. Освен църквите, превърнати в музейни обекти, в Стария град могат да бъдат видени още няколко реставрирани и в добро състояние храма. „Свети Йоан Кръстител” е построена през Х век. В нея има запазен ктиторски портрет от ХІV в. Обявена е за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение в брой 41 на Държавен вестник от 1964 г. Храмът „Свети Архангели Михаил и Гавраил” е с богата външна украса. На северния бряг на полуострова са останките на базиликата „Богородица Елеуса”, строена е през VІ в., а според исторически сведения е била и част от манастирски комплекс. Днес църквата е реставрирана и частично консервирана.
Освен Археологически музей, на територията на полуострова се намира и Етнографският музей на Несебър. Експозицията му е разположена във възрожденската къща Москояни. Къщата е типичен представител на несебърската жилищна архитектура, строена е през 1804 г. и е била собственост на богат несебърски търговец. В музея са представени предмети и вещи от бита и занаятите на жителите на Несебър, както и традиционни местни носии.
Днес старата и новата част на града са разделени от тесен провлак. През лятото той е любимо място за разходки на гостите и жителите на Несебър. Един от символите на града е и вятърната мелница, която се намира по средата на провлака. Полуостровът, на който е разположен Старият Несебър, е включен от ЮНЕСКО в Списъка на паметниците на Световното културно наследство. През лятото в античния театър на Стария град се организират концерти и множество други събития. Зад него е и морската гара на Несебър, където през активния летен сезон често могат да бъдат видени круизни кораби. Ако искате да усетите духа на Стария Несебър, можете да отседнете именно там – в някой от многобройните семейни хотели или частни квартири. В района има и изобилие от ресторанти, предлагащи превъзходни морски ястия.
Новата част на Несебър също предлага разнообразни възможности за настаняване. Там се намират и сградите на администрацията и други институции. Северният и южният плаж на Несебър се намират от страната на новата част на града. Плаж има и в Стария Несебър, но той не е голям. Търсещите повече адреналин и развлечение могат да направят обиколка над Несебър с хеликоптер, по плажовете се предлагат още разходки с лодки и разнообразни водни атракции. Заведенията в града са изключително разнообразни като категория и цени.
През лятото между Несебър и близкия курорт Слънчев бряг има удобен градски транспорт. Добри транспортни връзки има и към другите недалечни курорти - Свети Влас, Елените и Равда.